Що ли пък да пазим природата ?

Posted: August 20, 2019

Categories: За крайни потребители , За сервизни техници , Новини

Често в нашето ежедневие чуваме изумителни (поне за нас екипа на АРБИКАС) неща от типа:
"- Що ли да пазя природата ?"

"- Природа ? Каква природа ? Аз съм гражданин, да не съм животно ... ? Вие луди ли сте ?"

"- Баш ме е грижа… живей за момента… консумирай живота… живее се един път..."

"- Аз нямам време да се обърна, вие искате да гледам кое къде да хвърлям и да събирам боклука разделно..."

"- Разполагам с ограничени средства и не мога да избягвам пластмасите за еднократно ползване, а и ми е по-удобно..."

Аз лично понякога оставам втрещен.
Теб кой те пося бре, чудо на природата, наречено ЧОВЕК ?
Какво ти е "човешкото" ?

Няма друго живо същество на планетата, освен човека, което да се отнася по този слабо казано неуважителен, безотговорен начин към собствения си дом. Да не говорим, че му е единствен. Режем клона, на който седим. И ще паднем. От високо… вЕрвайте ми.

В природата всичко е балансирано. Всичко е взаимосвързано. От едно нещо следва друго. И ако се замислите всичко е някак си в перфектно съвършенство. Освен човека. Защото си мисли, че е велик.
А всъщност природата се справя съвсем добре и без нас, хората... прекрасни планини, китни долини, благоуханни цветя попили свежестта на утринната роса... кристална вода идваща от сърцето на планината...

В природата повечето организми (животни и растения) споделят хабитат (място на което живеят, местообитание). Всички организми живеят заедно и си взаимодействат. Формират се семейства, общности, популации. Всички живи организми си взаимодействат и с неживата природа (примерно камъни, почва, и т.н.) и сформират екосистеми. Всички екосистеми си взаимодействат и формират биосферата - всички места на земята, където съществува живот.

Красиво е нали ?
А къде се намира животното човек в екосистемите и биосферата, което явно не желае да споделя своя хабитат:

Човешката дейност е най-сериозната причина за загуба на местообитания (хабитат) за организмите. Човешката дейност обхваща над 84% от повърхността на Земята. За последните 50 години човешката популация се е увеличила двойно. Осигуряването на дом и храна за над 7 милиарда човека драматично намалява местообитанията в дивата природа. Ежегодно над 177’000 квадратни километра гори и гористи местности се унищожават, за да бъдат превърнати във ферми, пасища, ниви и други, нужни за изхранването на хората. Над 3% от световните гори са загубени само от 1990 година насам !

Изсичането на горите не е единствената причина за загуба на местообитания. Премахването на мочурища, полета, езера и други естествени среди - всички те водят до унищожаване или деградиране на местообитанията на организмите. По същия начин влияят и други човешки дейности като внасяне на инвазивни видове, търговия с животни, животински трофеи, ценни животински материали, войни.

Разрушаването на местообитанията засяга и крайбрежните ивици - с урбанизация, индустриализация и туристическа дейност. Около 40% от цялото човешко население на Земята живее в границата до 100 километра от крайбрежната ивица, като дава сериозни отражения върху мочурищата, моретата и океаните.

Според International Union for Conservation of Nature (IUCN) над 2000 вида бозайници са засегнати от намаляването и изчезването на тяхното естествено местообитание. Над 85% от животните записани в червената книга са уязвими, застрашени или критично застрашени от този проблем !

Човешката дейност сериозно променя климата на Земята, от там следват и промени във времето типични за дадени области на местообитание, което пряко влияе организмите. Допълнително върху промените в климата влияят и масовите обезлесявания. Доказано е, че в резултат на човешката дейност, и като резултат от нея, на промените в глобалния климат, се наблюдава мащабно обезцветяване и измиране на корали в Големия Бариерен Риф.

Деветдесет и седем процента от световните учените посветили се на изучаване на климата са на мнение, че тенденциите за глобално затопляне през последния век са изключително причинени от човешката дейност.

Факти:
- Глобално повишаване на температурата - Средната температура на повърхността на планетата се е увеличила с 1.1 градуса по Целзий (2 градуса по Фаренхайт) от края на 19 век насам. Основно промяната е поради увеличените нива на въглероден двуокис и други причинени от човека емисии в атмосферата. По-голямата част от затоплянето е станала през последните 35 години, като 5-те най-топли години от как има наблюдения са след 2010 година. 2016 година е не само най-топлата година от както има статистика, но и 8 от 12-те месеца през годината - от януари до септември са били най-топлите месеци, за съответните месеци за цялата статистика.
- Затопляне на световните океани - Океаните абсорбират повечето от топлината с на-горните 700 метра под повърхността си, а те отчитат затопляне от над 0.4 градуса по Фаренхайт от 1969 година насам.
- Свиване на полярните ледени шапки - Полярните шапки в Гренландия и Антарктика се свиват в огромни мащаби. Данни от NASA Gravity Recovery and Climate Experiment показват, че Гренландия е губила средно около 286 милиарда тона лед на година от 1993 до 2016 година, докато Антарктика е губила по 127 милиарда тона лед годишно за същия период. За последното десетилетие загубата на лед в Антарктика се е утроила.
- Свиване на глетчери - почти навсякъде по света глетчерите стават по-малки - включително в Алпите, Хималаите, Андите, Аляска и Африка
- По-малка снежна покривка - сателитни наблюдения показват, че снеговалежите в Северното полукълбо са се намалили през последните 5 десетилетия, и снега се топи по-рано.
- Повишаване на морското равнище - Нивото на световния океан се е повишило с 8 инча ( около 20 см) през последния век. Темповете на повишение през последните 2 десетилетия обаче са двойно по-високи отколкото през последния век и се увеличават с всяка изминала година.
- Увеличение на киселинността на световния океан - От началото на индустриалната революция, киселинността на повърхностните води на световния океан са е увеличила с около 30%. Увеличението е в резултат на човешката дейност, отделяща въглероден двуокис в атмосферата, който се абсорбира в океаните и моретата. Количеството въглероден двуокис, което горния слой на световните океани и морета абсорбира се увеличава с около 2 милиарда тона на година.
Причини за промените в климата :

Учените приписват глобалното затопляне, което се наблюдава от средата на 20-ти век, на човешката дейност и така наречения парников ефект в резултат от неговата дейност - топлина, която се излъчва от Земята към космоса и не може да напусне атмосферата, защото я задържат различни газове отделени от човешката дейност. Ето някои от тях:
- Водни пари - те представляват най-голяма част от атмосферата, но е важно да се отбележи, че служат като обратна връзка за климата. Водните пари се увеличават, когато Земята се затопля, но с това се увеличава и вероятността от образуване на облаци и валежи.
- Въглероден двуокис - Carbon dioxide (CO2) - малък, но много важен компонент от атмосферата - по принцип се отделя при естествени процеси като дишане, вулканична дейност или от човешка дейност - обезлесяване, промени в начина на ползване на земята, горене на фосилни горива. Човечеството е увеличило концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата с над една трета от началото на индустриалната революция ( втората половина на 18 век и началото на 19 век).
- Метан - Methane - газ, отделян както от естествени източници, така и от човешка дейност - разлагане на отпадъци по сметищата, от земеделието, особено отглеждането на ориз, от животновъдството. На молекулно ниво метана е доста по-активен газ в сравнение с въглеродния двуокис по отношение на парниковия ефект, но е в значително по-малки количества от него в атмосферата.
- Азотен оксид - Nitrous oxide - мощен парников газ, който се образува при производство на азотна киселина, при изгаряне на биомаса, както и при обработката на почвата с органични торове.
- Хлорфлуорвъглероди - Chlorofluorocarbons (CFCs) - или така наречените фреони - изкуствени вещества с изцяло индустриален произход, масово ползвани в близкото минало в климатици, хладилници и други… В момента се следят стриктно от международна конвенция, поради това че унищожават озоновия слой. Те са също и парникови газове.
На Земята, човешките дейности променят естествения парников ефект. През последния век изгарянето на фосилни горива, като въглища и петрол, е увеличило концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата. Това се случва, защото процеса на горене свързва въглерода с кислорода във въздуха и се образува въглероден двуокис. Отделно, но в по-малка степен обезлесяването, промяната на земите в обработваеми за земеделие, различни индустрии и други човешки дейности променят концентрацията на парниковите газове предизвикващо парников ефект - излъчената топлина от Земята към космоса се задържа в по-голяма от нормалната (естествена) степен и така увеличава глобалната температура на земната повърхност.

На горната графика ясно се вижда, че количеството слънчева енергия получена от земята следва естествен 11 годишен цикъл с малки падове и увеличения, без съществено изменение като цяло от 1950 година насам. За същия период глобалната температура на Земята се е увеличила значително. Така че е крайно нелогично Слънцето да е причинило наблюдаваното глобално затопляне през последните 50 години.
Масово унищожение на дивия свят ! Да… това правим ние, хората. За последните 20 години учени от ZSL (Zoological Society of London), WWF (World Wide Fund For Nature ) и други организации са наблюдавали промените в популациите на хиляди животински видове по цял свят. За съжаление, те достигат до извода, че разнообразието на животинския и растителен свят, както и размера на популациите бързо намаляват. Рязко намаляващи видове бозайници, влечуги, земноводни, птици и риби по цял свят са сериозен знак, че спешно трябва да помогнем на дивия живот и на планетата си като цяло. Според доклада на WWF Living Planet Report 2018 популациите на дивия свят са намалели с 60% в световен мащаб между 1970 и 2014 !!! Е това ако не е масово унищожение !?

Замърсяване - част от човешките дейности пряко влияещи живия свят. Замърсяването е процес в който правим земята, водата, въздуха или други части от обкръжаващата ни среда мръсни, опасни или неподходящи за употреба. Това става или чрез внасяне на замърсител в естествената природна среда, като замърсителя може да не е вещество. Неща като светлина, звук, температура може да се считат за замърсители, когато за внесени изкуствено в околната среда.

Замърсяване на почвата - замърсяваме с боклук от домакинствата или индустриални отпадъци. По информация на Агенцията за опазване на околна среда в САЩ, през 2014, американците са генерирали около 258 милиона тона твърд отпадък. Малко над половината отпадък - около 136 милиона тона е депониран в сметища. Едва около 34 процента от отпадъците са рециклирани или компостирани. Органичните материали са най-голяма част от генерирания боклук. Хартия и картон - над 26%, хранителни отпадъци 15%, пластмаси 13%, гума, кожа и текстил - 9,5%, метали - 9%, дървени отпадъци - 6,2%; стъклото е представлявало 4,4% от общия боклук;
Специално внимание ви обърнахме за пластмасите като отпадък в нашата статия ВИДОВЕ ПЛАСТМАСИ, ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТЯХНОТО РЕЦИКЛИРАНЕ

Замърсяване на водите - случва се когато химикали или опасни чужди вещества навлезнат във водата, в това число и химикали, канализация, пестициди, изкуствени торове, метали (като живак и олово). Според Агенцията за опазване на околната среда в САЩ, над 44% от дължината на теченията на реките, над 64 % от езерата и над 30% от заливите и устията в САЩ, не са достатъчно чисти за риболов и плуване. Агенцията докладва че най-широко разпространените замърсители са бактерии, живак, фосфор и азот. Най-често те идват от оттичащи се води от обработени земеделски земи, отлагания от въздуха, отводнители, канализация.
Според National Oceanic and Atmospheric Administration (NOAA), 80% от замърсяването в морските екосистеми идва от сушата от оттичащи се води.

Изкуственото подгряване на водата се нарича термално замърсяване. То може да се получи когато дадена фабрика или завод използва вода за да охлажда мощностите си, и така подгрява водите. Това кара водата да задържа по-малко кислород, което може да убие рибите и организмите в нея.
Замърсяване на въздуха - Въздухът който дишаме има доста точен и постоянен химичен състав; 99% от него са съставени от The air we breathe has a very exact chemical composition; 99% of it is made up of азот, кислород, водни пари и инертнтни газове. Замърсяване на въздуха се получава когато във въздуха се появят неща, които нормално не са в него. Често срещан тип замърсяване на въздуха е когато хората изпускат частици във въздуха когато горят горива. Замърсяването изглежда като пушек от сажди, съдържащ милиони малки частици летящи във въздуха.

Замърсяване с шум - Въпреки че хората не може да видят или да помиришат замърсяването с шум, то съществува и влияе на околната среда. Замърсяване с шум възниква примерно от звука на самолетите, някои заводи или други източници и достига вредни нива.

Изследвания показват че има директна връзка между шума и здравето, в това число и болести причинени от стрес, високо кръвно налягане, смущения в речта, загуба на слух.

Замърсяване със светлина - повечето “модерни” хора не могат да си представят да живеят без удобството на електрическите светлини. В природата това изкуствено осветление променя деня и нощта.

Ето някои от последствията от това замърсяване:
- Някои птици пеят в необикновени часове на денонощието, когато има изкуствена светлина;
- Учените са установили че по-дълги изкуствени дни може да наруши естествената миграция, поради по-дългите периоди за хранене;
- Уличното осветление може да подведе новоизлюпените костенурчета, които се ориентират по отражението на светлината от звездите от вълните;
- Изкуствената светлина може изцяло да промени естествения растеж при растенията

тук

нагли

Какво да правим ?

Лична нагласа
1. Участвайте в кампании за опазване на околната среда, кампании за засаждане на дръвчета, почиствания и прочие.
2. Открито заявявайте позицията си за опазване на околната среда, както сред приятели, така и във виртуалното пространство. Трябва гласност и отношение.
3. Засадете дръвче. Може и да не е само едно. Не се ограничавайте. Колкото повече толкова по-добре. Викнете и приятели.
4. Ако има възможност участвайте в проучвания касаещи опазването на околната среда.
5. Обучавайте се - по този начин ще можете да помогнете и на други да разберат колко са важни природните суровини.
Reduse, Reuse, Recycle - 3 Rs - трите R за околната среда - Намалете употребата и консумацията, използвайте многократно, рециклирайте - във всеки аспект
1. Пазарувайте в чанти за многократна употреба + носете си ваша торбичка, а не купувайте всеки път нова.
2. Избирайте винаги продукт в опаковка за многократна употреба.
3. Ако няма алтернатива, закупувайте опаковки от биоразградим материал.
4. Винаги, когато е възможно, използвайте рециклирани и репроизведени продукти.
5. Ремонтирайте, не купувайте нова и нова техника. За офис техниката ние от АРБИКАС можем да помогнем.
6. Не разпечатвайте e-mail си, освен ако това не е наистина належащо.
7. Печатайте двустранно. Ако нямате такъв принтер, ние от АРБИКАС можем да помогнем.
8. Преазреждайте тонерите и мастилата си. Използвайте рециклирани касети. Тук отново ние от АРБИКАС можем да помогнем.
9. Събирайте отпадъците разделно и предавайте за рециклиране. Ползвайте контейнерите за разделно събиране. Стъкло, хартия, пластмаса и метали.
Хранене
1. Намалете консумацията. Не преяждайте.
2. Не купувайте храна в опаковки за еднократна употреба.
3. Купувайте наливно, ползвайте ваша опаковка. Ядки, зеленчуци, плодове….
4. Купувайте от локален магазин, а не от големите вериги.
5. Намалете месото.
6. Яжте предимно местни храни от местни производители.
7. Пийте вода от чешмата, или от филтрираща кана, вместо да закупувате бутилирана.
Зелена енергия
1. Загасяйте лампите в къщи, когато не са необходими.
2. Ползвайте енергоспестяващи лампи и уреди.
3. Ползвайте слънчевата светлина и топлина.
4. Ползвайте енергия от възобновяеми източници, когато това е възможно.
В къщи
1. Изключвайте техниката си. Дори в standby режим тя консумира енергия, макар и по-малко.
2. Мийте с по-малко вода, по-малко препарат, по-хладка вода.
3. Перете с по-хладка вода и по-малко препарат.
4. Спирайте водата докато си миете зъбите или се бръснете. Колкото по-малко вода харчите, толкова по-малко отпадни води ще замърсят реките, моретата и океаните.
5. Намалете времето за душ. Недейте просто да се киснете под душа/ във ваната :)
6. Ако имате възможност и желание, купувайте дрехи втора употреба.
7. Не прекалявайте с климатика - само един градус разлика може да спести 10% от годишната ви консумация на енергия.
8. Използвайте кибрит, а не запалка.
9. Не бързайте да изхвърляте каквото и да е било. Може би това което за вас е ненужно за ваш приятел би било полезно. Или помислете за алтернативно приложение за вас.
10. Не изхвърляйте дрехи, обувки, книги - дарете ги.
11. Откажете се от печатни копия на битовите си сметки - заявете електронни фактури. Откажете и хартиените банкови извлечения.
12. Споделете вашият опит - често хората увреждат природата поради липса на знания и информация.
Транспорт
1. Ходете пеш, винаги когато е възможно.
2. Ползвайте колело по-често.
3. Ако се налага пътуване с кола - комбинирайте се с приятели. Карайте по-бавно - по-безопасно е и ще спестите гориво.
4. Намалете пътуването със самолет, ако това е възможно.
5. Ползвайте обществен транспорт.