Агбогблоши - световното сметище за електронни отпадъци

Агбогблоши (Agbogbloshie) се нарича търговски район на лагуната Корле на река Одау, близо до центъра на Акра, столицата на Гана. В близост до бедняшкия квартал Old Fadama, Агбогблоши се е обособил като сметище за автомобилни и електронни отпадъци (дигитален боклук, e-waste, waste electrical electronic equipment - WEEE).


Някои източници твърдят, че има организиран нелегален внос на електронни отпадъци от развитите страни. Факт е, че сметището, се увеличава непрекъснато и на територията му се обработват милиони тонове електронен боклук, всяка година. Международните проучвания обаче, не успяха да потвърдят тези твърдения, наречени “измамата с електронен боклук” от организацията WR3A (World Reuse, Repair and Recycling Association).



Най-изчерпателното проучване на търговията с употребявана електроника в Нигерия, финансирано от Програмата на ООН за околната среда (UNEP) и Базелската конвенция, показва, че от 540 000 тона неформално обработена електроника за отпадъци, 52% от материала е бил възстановен.



Базелската конвенция предотвратява трансграничното превозване на опасни отпадъци от развитите в по-слабо развитите страни, но пък разрешава износа за повторна употреба и ремонт съгласно приложение Ix, B1110. По тази линия ежегодно в Гана се внасят над 215 хиляди тона електронно оборудване втора употреба, главно от западна Европа и САЩ.



Независимо обаче дали боклука се събира от вътрешна употреба или се внася, главния проблем си остава, начина по който се обработват отпадъците, а именно горенето им, при което в атмосферата, почвата и водата се отлагат токсични химикали. Излагането на въздействието им е особено опасно за децата, тъй като възпрепятстват развитието на възпроизводителната и нервната система, както и мозъка. През 2000 г. правителството на Гана, набира финансиране и заеми, като реализира проекта за екологично възстановяване на лагуната Korle Lagoon (KLERP). Правят се опити за възстановяване на околната среда в лагуната и канала Одау чрез подобряване на дренажа и изливането на химикали в океана.



Над 40 000 местни жители, повечето от които са мигранти от селските райони, населяват това опасно и животозастрашаващо място. А за тези, които изкарват прехраната си с търсене на метали за рециклиране по най-примитивния начин, болестите с фатален край са често явление. Съдържанието на живак на това място надхвърля 45 пъти допустимите норми в САЩ.



Средната възраст на обитателите на Агбогблоши е 12-20 години. Средната продължителност на живота е около 30 години. Тук няма възрастни хора. Никакви.



Поради суровите условия на живот и ширещата се престъпност районът е наречен "Содом и Гомор" - двата прокълнати града в библията.



История :
През 60-те години на миналия век, бързото разрастване на град Акра, създава гетото Old Fadama или Ayaalolo. През 80-те там се заселват бежанци от войната Konkomba-Nanumba, а през късните 90, построения наблизо язовир Akosombo, електрифицира района и увеличава търсенето на eлектрически уреди, като телевизори и компютри.



Около 800 човека работят на бунището всеки ден на 10 - 12 часови смени, за около 4 до 6 долара на ден. Повече от половината от тях са деца и юноши. Те демонтират старите телевизори, компютърни монитори, твърди дискове, преносими компютри, музикални инструменти. За да получат цветни метали техниката се изгаря по най-примитивен начин.

Горящите PVC елементи съдържат до 3000 мг/ кг. Олово, което изгаря в атмосферата и се поглъща от всички живеещи наблизо.



Района е отровен с олово, живак, арсен, диоксини, фурани и броминирани забавители на горенето, по изследвания на Грийнпийс със стойности стотици пъти по - високи от допустимите. Tоксичният смог причинява безплодие, астма, рак и куп неврологични заболявания. От депото се разнася страшен дим и пушек, издигащ се на стотици метра над сметището. Местното старо поколение все още помни дните, когато местната рекичка е била бистра и е бъкала от риба. Сега това е просто канал, в който плуват само мишки и парчета пластмаса, а водата е черна като нощ.



Димът от пожарите е толкова дебел, че не се разтваря в атмосферата и като мъгла обгръща всичко. Видимостта е не повече от два метра. По време на „работата”, работниците в сметището вдишват дима на кадмий, олово, калай, живак, както и много други, също толкова вредни вещества, естествено при тези примитивни процедури, без каквато и да е защита.



По статистика на ООН ежегодно в световен мащаб се изхвърлят над 50 милиона тона отпадъци от електронно оборудване. Подробна информация можете да намерите тук: ДОКЛАД